Всичко се движи като на лента,
един непрекъснат филм с ярки цветове.
Животът ми е като шепа вдъхновение,
дори и без крила, летя със сърцето.
Прегради не виждам, ни сълзи, ни мрак,
пътят е светъл, щом обичам тъй силно пак.
Вятърът шепне, че сме сродни души,
аз ще те търся винаги, дори сред звезди.
Няма да спра, дори светът да се мръщи,
защото в очите ти любовта е все същата.
Ти си моят дом, моя пламенна звезда,
и с всяка стъпка те следвам, без страх и тъга.
Крилата ми може да пламнат дори,
но в мен няма да спре да гори – огън на обич с вечни искри.
Ще те следвам завинаги, без аз да спра,
напразно ми режете крилете, но аз пак към теб ще летя.
© Диана Димитрова Всички права запазени