19.07.2015 г., 11:05  

Крилете си отрязах

942 0 5

И аз съм плакала без глас,

крилете си отрязах по принуда,

но пак летя,

макар да усещам хлад

и болката не спира да бушува.

 

Прекършиха ли ме,

или прецаках се сама!?

Игра ли бе това

или безмилостна война!?

 

Но аз летя,

обгърната от хладината

и блъскам се в тез въпроси,

увиснали на невидима стена,

полюшвайки се в две посоки.

 

Те приканват ме да остана,

с тях да увисна на стената,

да забравя за играта - вече изиграна,

и да не се страхувам от самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отрязани, но трябва отново да поникнат.В самота не се живее!
  • mimamina (Мина Конарова):Благодаря!!! Трудничко се възстановява обаче, нещо изтръгнато от корена! Благодаря отново,че сте ме забелязали и оценили
  • Кажи- стоп на всички лоши спомени, накарай тези криле да пораснат отново!
    Не се страхувай от самотата, тръгни в една посока, без да поглеждаш към тези въпроси!
    Харесах творбата!
  • Благодаря сърдечно!!! Чрез болката израстваме духовно! Само изстрадалите души могат да летят,макар и с отрязани криле,или поне така си мисля аз...Светъл и усмихнат ден!!
  • ТЪЖНО И СИЛНО. ПОДКРЕПЯМ ТЕ, ПРОДЪЛЖИ ДА ЛЕТИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...