Крилете си отрязах
И аз съм плакала без глас,
крилете си отрязах по принуда,
но пак летя,
макар да усещам хлад
и болката не спира да бушува.
Прекършиха ли ме,
или прецаках се сама!?
Игра ли бе това
или безмилостна война!?
Но аз летя,
обгърната от хладината
и блъскам се в тез въпроси,
увиснали на невидима стена,
полюшвайки се в две посоки.
Те приканват ме да остана,
с тях да увисна на стената,
да забравя за играта - вече изиграна,
и да не се страхувам от самотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
