И аз съм плакала без глас,
крилете си отрязах по принуда,
но пак летя,
макар да усещам хлад
и болката не спира да бушува.
Прекършиха ли ме,
или прецаках се сама!?
Игра ли бе това
или безмилостна война!?
Но аз летя,
обгърната от хладината
и блъскам се в тез въпроси,
увиснали на невидима стена,
полюшвайки се в две посоки.
Те приканват ме да остана,
с тях да увисна на стената,
да забравя за играта - вече изиграна,
и да не се страхувам от самотата.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
