Кристална стомна
като звънлива бързокрила песен,
и безпризорни спомени нетленни,
се къпят във дъжда на златна есен.
Животът, крехката кристална стомна,
чупливо лъскав ни научи да ценим,
мига даряващ красота изконна,
и мечтите счупени да не виним.
Загадката на земните голготи,
не ще отгатна правилно аз знам,
но песен звънка от фалшиви ноти
не пях, и светлото не ще предам.
Ще си отида във дъжда последен,
на тиха зима с преспа белоснежна,
и с полет волнокрил победен,
ще се превърна във снежинка нежна.
И ще се слея с вечността щастлива,
а може би след време както и преди,
една снежинка бяла и звънлива,
в кристална стомна пак ще се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
