Отлитат неусетно дните земни,
като звънлива бързокрила песен,
и безпризорни спомени нетленни,
се къпят във дъжда на златна есен.
Животът, крехката кристална стомна,
чупливо лъскав ни научи да ценим,
мига даряващ красота изконна,
и мечтите счупени да не виним.
Загадката на земните голготи,
не ще отгатна правилно аз знам,
но песен звънка от фалшиви ноти
не пях, и светлото не ще предам. ...