3.09.2009 г., 15:13

Критика към хода на днешната мода

781 0 6

Критика към хода на     днешната мода

 

Битува нещо грешно,

(за мене даже смешно)

повличащо народа

(отделна сал’ порода)

в безумието днешно.

Наричаме го: „мода”.

 

Комично е,понеже

наивници робуват

на глупави копнежи,

които им диктуват.

 

Диктаторът, обаче,

дори не го беседват –

критикът щом го тачи,

абдалите го следват.

 

За критиката моя,

(целящ да я размажа

и пръв да вляза в боя)

три примера ще кажа:

 

Модно бе деца

(визирам тук момчета)

да слагат обеца

на малките ушета.

 

След време, вероятно,

ще стане им привичка

и може би приятно

да носят и полички.

 

Модно е жените

с ботуши да се барват,

макар в горещините

краката си да спарват.

 

А щом така е лете,

тенденцията води:

„На зиме, в студовете,

по чехли ще се ходи!”

 

Модерно при мъжете

е влизане в графата,

в която нежно цвете

са те, а не жената.

 

И  доста се разрасна

в годините последни –

сега са звучна гласна

„мъже” с гласчета медни.

 

Тези три са само част

от безбройните таквиз.

Да изреждам ли ги? Пас!

Да ми стигне няма лист!

 

Та викам си: „Добре, че

не съм модерен аз!

В противен случай вече

се виждах педераст!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Учи ги поете, учи ги - белким някоя заблудена овца се освести. Чудесна сатира! Поздрави!
  • "Да ми стигне няма лист!" - ето, на
    още два!
    За нас го продължи,
    че приятно ми звучи
    и смях се със сълзи!



  • Така си е!
    Зарад тая пуста мода,
    изроди ни се народа!
  • разсмя ме от сърце ! във всяка шега има голяма доза истина...
  • Тъжно, макар поднесено с доза хумор!
    Поздравчета!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...