3.09.2009 г., 15:13

Критика към хода на днешната мода

778 0 6

Критика към хода на     днешната мода

 

Битува нещо грешно,

(за мене даже смешно)

повличащо народа

(отделна сал’ порода)

в безумието днешно.

Наричаме го: „мода”.

 

Комично е,понеже

наивници робуват

на глупави копнежи,

които им диктуват.

 

Диктаторът, обаче,

дори не го беседват –

критикът щом го тачи,

абдалите го следват.

 

За критиката моя,

(целящ да я размажа

и пръв да вляза в боя)

три примера ще кажа:

 

Модно бе деца

(визирам тук момчета)

да слагат обеца

на малките ушета.

 

След време, вероятно,

ще стане им привичка

и може би приятно

да носят и полички.

 

Модно е жените

с ботуши да се барват,

макар в горещините

краката си да спарват.

 

А щом така е лете,

тенденцията води:

„На зиме, в студовете,

по чехли ще се ходи!”

 

Модерно при мъжете

е влизане в графата,

в която нежно цвете

са те, а не жената.

 

И  доста се разрасна

в годините последни –

сега са звучна гласна

„мъже” с гласчета медни.

 

Тези три са само част

от безбройните таквиз.

Да изреждам ли ги? Пас!

Да ми стигне няма лист!

 

Та викам си: „Добре, че

не съм модерен аз!

В противен случай вече

се виждах педераст!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Учи ги поете, учи ги - белким някоя заблудена овца се освести. Чудесна сатира! Поздрави!
  • "Да ми стигне няма лист!" - ето, на
    още два!
    За нас го продължи,
    че приятно ми звучи
    и смях се със сълзи!



  • Така си е!
    Зарад тая пуста мода,
    изроди ни се народа!
  • разсмя ме от сърце ! във всяка шега има голяма доза истина...
  • Тъжно, макар поднесено с доза хумор!
    Поздравчета!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...