Sep 3, 2009, 3:13 PM

Критика към хода на днешната мода

777 0 6

Критика към хода на     днешната мода

 

Битува нещо грешно,

(за мене даже смешно)

повличащо народа

(отделна сал’ порода)

в безумието днешно.

Наричаме го: „мода”.

 

Комично е,понеже

наивници робуват

на глупави копнежи,

които им диктуват.

 

Диктаторът, обаче,

дори не го беседват –

критикът щом го тачи,

абдалите го следват.

 

За критиката моя,

(целящ да я размажа

и пръв да вляза в боя)

три примера ще кажа:

 

Модно бе деца

(визирам тук момчета)

да слагат обеца

на малките ушета.

 

След време, вероятно,

ще стане им привичка

и може би приятно

да носят и полички.

 

Модно е жените

с ботуши да се барват,

макар в горещините

краката си да спарват.

 

А щом така е лете,

тенденцията води:

„На зиме, в студовете,

по чехли ще се ходи!”

 

Модерно при мъжете

е влизане в графата,

в която нежно цвете

са те, а не жената.

 

И  доста се разрасна

в годините последни –

сега са звучна гласна

„мъже” с гласчета медни.

 

Тези три са само част

от безбройните таквиз.

Да изреждам ли ги? Пас!

Да ми стигне няма лист!

 

Та викам си: „Добре, че

не съм модерен аз!

В противен случай вече

се виждах педераст!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Учи ги поете, учи ги - белким някоя заблудена овца се освести. Чудесна сатира! Поздрави!
  • "Да ми стигне няма лист!" - ето, на
    още два!
    За нас го продължи,
    че приятно ми звучи
    и смях се със сълзи!



  • Така си е!
    Зарад тая пуста мода,
    изроди ни се народа!
  • разсмя ме от сърце ! във всяка шега има голяма доза истина...
  • Тъжно, макар поднесено с доза хумор!
    Поздравчета!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...