Крива обич
Крива обич
С дуло насочено лазиш по мене...
бавиш се нещо...
Защо се боиш?
Важен е толкова много проблемът,
виновна намери...
не се подвоуми.
Тупа сърцето припряно-смутено,
срещам присвитите, злобни очи.
Как не достига тъй нужното време -
живот като лента набързо върви...
Пречка ти станах - поредното бреме.
В слабост се целиш всъщност... Дали?
- Стреляй! – не мигнах.
Ръката ти трепна...
Обич ли беше... едва се спасих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
