Крива обич
С дуло насочено лазиш по мене...
бавиш се нещо...
Защо се боиш?
Важен е толкова много проблемът,
виновна намери...
не се подвоуми.
Тупа сърцето припряно-смутено,
срещам присвитите, злобни очи.
Как не достига тъй нужното време -
живот като лента набързо върви...
Пречка ти станах - поредното бреме.
В слабост се целиш всъщност... Дали?
- Стреляй! – не мигнах.
Ръката ти трепна...
Обич ли беше... едва се спасих.
© Ани Виделова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
