Кривите мисли на уморения ден
Нека бягат нанякъде
кривите мисли,
да се спъват и падат,
и се изправят.
Та да могат отново,
в очи със искрици,
пеперудено нежно
пак да политат.
Нека чезнат във ада
фалшивите думи.
Аз не искам такива,
затова ще мълча.
В тишината ще раждам
пак своите истини
и без думи
ще лея от сълзите звезда.
От очите ще тича
по бузите с капките
и на улеи тънки
по моята шия
на гръдта ще засветят
от нея искрите,
от звездата ще зная,
че все още живея.
Щом тъгувам и плача
и щом още рисувам
под небето си стряха,
и с дъжда щом флиртувам,
ще помоля лъчите
за поредния изгрев.
Самотата ще бяга,
щом все още обичам.
После може светът ми
край мен да прогледне
през кристалите светли
на чудния звън,
до кандило с молитва
пречистен ще легне
моят ден, уморен
за поредния сън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
