25.07.2023 г., 21:23

Кривото (дали?) огледало на коментарната реалност

634 2 33


От жегата ли, от какво ли,
но все по-груби са устата
(тава да се чете, перата)
и яко се сече, и коли.

А повод все ще се намери -
Я грешка, я пък чуждо мнение,
че нисък прагът е с търпение,
и почва яко да се с.ре...

И ангелите стиходумни
оказват се рогокопитни,
като мома щом мъж я щипне
във времена от древност тъмни...

Сравнението ми, знам, бледнее,
пред развилнелите се хали,
там где обида се не жали
и беснословие се лее...

Творци от святост вдъхновени
оказват се по-словоскверни
от силите презряни, черни,
от хранещи се с леш хиени...

От жегата ли, от главите?...
Кое е верното, незнам,
но истински изпитвам срам
от истината... в нас самите...

24.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли, Ани, конкретно тук ще е много тъжно, ако хората, така умело боравещи с думите, не осъзнават тяхната сила...
    А иначе си права, мнозинството хора наистина не осъзнават силата на словото, въпреки че самите те неведнъж са го почувствали... но е факт...
    А егото... човек без такова е безгръбначен, но пък съвсем малко в повече да е, става страшно, а когото е обсебване, което не е рядкост, направо е бедствие за околните...
    Много, много силен коментар, с отлична аргументация!
    Благодаря ти!
  • Това е защото хората още не сме осъзнали силата на думите, тежестта на изреченото и болката на приетото.
    И не само тук се случва това - излизам извън рамките на сайта (този и други подобни), навсякъде и поголовно изстрелваме думите и не мислим какво ще уцелят и къде ще рикошират.
    Понякога е нужно да поправим или бъдем поправени, добре е ако можем да дадем съвет или получим / приемем такъв.
    Често боравейки с думите объркаме полезното и нужно побутване даващо тласък, с грубото ръчкане и блъскане оставящо дълбоки рани.
    Умението правдиво и правилно да боравиш с думите, не идва с таланта свише на творящите изкуство, дори понякога е обратно пропорционално.
    В коментарите видях да се споменава Его. Съгласна съм, точно то е в основата на нервния показалец поставен върху спусъка.
    ***
    Добра тема си засегнал.
    Поздрав!
  • Браво, Ничка!!!
    Точно за това съм сложил онази думичка с въпросителния в заглавието...
    А иначе, особено комплексите и обсебеностите, са много явни на такива места, където го няма дефакто човекът/хората срещу теб, а само аватари.
    А когато сложим и фактора анонимност, тогава и мишоците са лъвове, а гнидите, дракони, или птеродактили дори...
    Благодаря ти сърдечно още веднъж!
  • Защо огледало и защо криво?
    Огледалото е проводник, проекция, прожекция, отражение на нашето емоционално въздействие, нашата двоична визуализация и перспектива на рефлекторната ни система!
    Криво е понякога, защото е отражение и пречупване на негативната ни приемственост от външните фактори.
    Които ги асимилираме, смиламе и пренасяме от вън-навътре и обратно!
    Какво искам да кажа?
    В огледалото се съдържат всички наши емоционални нива и равнища.
    Несигурност, Страхове, Безпокойство, Алчност, Ревност, Интриги, Болка, Сълзи и т.н!
    Това са двойниците ни извън, реалната ни изграждаща проводимост!
    Всеки един човек съдържа, спектър от БИХЕЙВИОРИЗЪМ-т.е огледалото е поведенческата ни приемственост и отношение спрямо външните фактори.
    Т.е не само на емоционално равнище, но и към поведенческото направление на Аза!
    Сайтовете са точно такова огледало, те са съвкупност от мембраната на човек и от неговата пропускливост!
    Ако човек има емоционална травма, то неговото поведение ще е такова!
  • Ирен, ползата от такива хвалби е точно толкова, колкото ти го казваш.
    Но пък са винаги на промоция по сайтовете 🤣, и за мнозина са безценни точно толкова, колкото безценното, за Ам-Гъл.
    Това е другата крайност!
    И тук темата е обширна до небето.
    Димо, много пъти съм си задавал и аз тези въпроси, особено на фона на факта, че мнозина говорят наизуст буквално.
    Като стих, посветен на Християнския Бог, в които се борави с изрази и понятия свързани с всички религии извън нея...
    Такива мешани скари многократно са ме карали да се обадя, но просто не ми се влиза в конфликти и безсмислени спорове и емоции.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...