25.07.2023 г., 21:23 ч.
Кривото (дали?) огледало на коментарната реалност
От жегата ли, от какво ли,
но все по-груби са устата
(тава да се чете, перата)
и яко се сече, и коли.
А повод все ще се намери -
Я грешка, я пък чуждо мнение,
че нисък прагът е с търпение,
и почва яко да се с.ре...
И ангелите стиходумни
оказват се рогокопитни,
като мома щом мъж я щипне
във времена от древност тъмни...
Сравнението ми, знам, бледнее,
пред развилнелите се хали,
там где обида се не жали
и беснословие се лее...
Творци от святост вдъхновени
оказват се по-словоскверни
от силите презряни, черни,
от хранещи се с леш хиени...
От жегата ли, от главите?...
Кое е верното, незнам,
но истински изпитвам срам
от истината... в нас самите...
24.07.2023.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Това е защото хората още не сме осъзнали силата на думите, тежестта на изреченото и болката на приетото.
И не само тук се случва това - излизам извън рамките на сайта (този и други подобни), навсякъде и поголовно изстрелваме думите и не мислим какво ще уцелят и къде ще рикошират.
Понякога е нужно да поправим или бъдем поправени, добре е ако можем да дадем съвет или получим / приемем такъв.
Често боравейки с думите объркаме полезното и нужно побутване даващо тласък, с грубото ръчкане и блъскане оставящо дълбоки рани.
Умението правдиво и правилно да боравиш с думите, не идва с таланта свише на творящите изкуство, дори понякога е обратно пропорционално.
В коментарите видях да се споменава Его. Съгласна съм, точно то е в основата на нервния показалец поставен върху спусъка.
***
Добра тема си засегнал.
Поздрав! -
Браво, Ничка!!!
Точно за това съм сложил онази думичка с въпросителния в заглавието...
А иначе, особено комплексите и обсебеностите, са много явни на такива места, където го няма дефакто човекът/хората срещу теб, а само аватари.
А когато сложим и фактора анонимност, тогава и мишоците са лъвове, а гнидите, дракони, или птеродактили дори...
Благодаря ти сърдечно още веднъж! -
Защо огледало и защо криво?
Огледалото е проводник, проекция, прожекция, отражение на нашето емоционално въздействие, нашата двоична визуализация и перспектива на рефлекторната ни система!
Криво е понякога, защото е отражение и пречупване на негативната ни приемственост от външните фактори.
Които ги асимилираме, смиламе и пренасяме от вън-навътре и обратно!
Какво искам да кажа?
В огледалото се съдържат всички наши емоционални нива и равнища.
Несигурност, Страхове, Безпокойство, Алчност, Ревност, Интриги, Болка, Сълзи и т.н!
Това са двойниците ни извън, реалната ни изграждаща проводимост!
Всеки един човек съдържа, спектър от БИХЕЙВИОРИЗЪМ-т.е огледалото е поведенческата ни приемственост и отношение спрямо външните фактори.
Т.е не само на емоционално равнище, но и към поведенческото направление на Аза!
Сайтовете са точно такова огледало, те са съвкупност от мембраната на човек и от неговата пропускливост!
Ако човек има емоционална травма, то неговото поведение ще е такова! -
Ирен, ползата от такива хвалби е точно толкова, колкото ти го казваш.
Но пък са винаги на промоция по сайтовете 🤣, и за мнозина са безценни точно толкова, колкото безценното, за Ам-Гъл.
Това е другата крайност!
И тук темата е обширна до небето.
Димо, много пъти съм си задавал и аз тези въпроси, особено на фона на факта, че мнозина говорят наизуст буквално.
Като стих, посветен на Християнския Бог, в които се борави с изрази и понятия свързани с всички религии извън нея...
Такива мешани скари многократно са ме карали да се обадя, но просто не ми се влиза в конфликти и безсмислени спорове и емоции. -
Казах, каквото казах и спирам тук. Който разбрал-разбрал.
-
Добре схващаш, Ирен. Не - НЕ е добро! И то е бесовска хитрост. Хвалещият може и да е искрен, но хвалбите му не носят нищо полезно. Ама върви го оправи, ако можеш.
Нали сме тук заради едното Его... за какво друго са всичките тези творчески напъни.
Ако религията няма място тук, тогава защо са тези възклицания, че този или онзи били ''докоснати от Бога''?! Значи е лицемерие. И кому е нужно това често споменаване на Бога в творбите. Или го има Бог и демоните, или ги няма и Бог и демоните. Едното без другото е абсурдно. -
И сега ми кажете добро ли е, когато някой хвали друг незаслужено,"гали" неговото Его и самочувствие, от което то става още по-огромно? И желанието му за одобрение, погалване и слава още по-силно, незадоволимо и алчно? Да не говорим за това, че почва да си мисли, че е хванал Господ за шлифера. Защото това за мен е точно толкова голямо зло, да не говорим за това, че може би е и по-коварно, защото е добре прикрито и замаскирано. Защото грубиянина може просто да го игнорираш и да си дадеш сметка, че нямаш необходимост от одобрението на човек, когото ти не харесваш, докато другия, като пиявица се впива и шепне "Велик си, велик си, божествен си..." И той те "разлага"
-
Сигурно някои, пак ще си рекат - какво общо има темата с религията. Метроном, пак си пробутва неговите щуротии. Има, има... Пряко отношение има. Точно това е причината за лошото поведение, което имаме един към друг - бесовското въздействие. Когато се осъзнае източника на злото и първопричината, знаем от къде ни иде всичкото това и с какво си имаме работа. Иначе само си дърдорим едно и също - как трябвало да станем ''по-добри''. А страстите ни работят против нас. Демоните също.
-
Не казвам, че не е истина, защото и моето мнение е подобно, но пък където има зло, има и добро.
Тези сили се борят по всички фронтове, и тук е така.
Не трябва да си затварят очите и да се вижда само тъмното, или само светлото. -
Не е смешно - истина е. Това, че не виждаме едно нещо с очите си не значи, че не съществува.
-
Ирен, права си!
Тук е огледало на Там!
Тъпото е, че мнозина точно от онова Там искат да намерят убежище, попадат тук и скоро установяват, че тук си е същото, като Там...
И вместо на "почивка", просто са на съседната улица 😒
Надявам се да не съм засегнал някого, че и аз си имам бодли за кастрене 🙃
Димо, в книгата, която чета в момента има една табела, която звучеше нещо подобно "Интернет е дом но Сатаната" - не точно така, но смисъла е този, стана ми малко смешно, като направих паралел с думите ти - в смисъл, забавно, заради съвпадението. -
Естествено, че демоните са навсякъде и усърдно работят. Не сайта сам по себе си е ''злото''. А сайтове в които речта има сила да влияе върху умовете, са добра почва за работа на бесовете. Това казвам. Тълкуваш думите ми неправилно. Още по-голяма злост се излива от сайтове с политическа насоченост. Случайност?
-
Не съм сигурна, че този род сайтове са нещо много "по-зло" от злото и лошотията в живота ни. В училище има аутсайдери? Още при децата има много агресия, на която се учат от възрастните, от улицата и от телевизията. Агресията по пътищата има ли? Да слезе някой от колата с бухалка, защото си го засякъл?А дали в голяма част от колективите няма по някой сладкодумец, който с колямо желание "блести" докато уж се шегува за сметката на някой друг? Не знам защо някой очаква в "Откровения" или в някой друг сайт да е нещо кой знае колко по-различно, отколкото в живота. Това не означава, че оправдавам някого или пък, че съдя. Просто наблюдавам. Наблюдавам и че има автори, които искренно страдат, че някой им е развалил успеха, защото им е писал 4. А дали на доброта човек може да се научи? Може би някои могат. Други - не. Но всичко започва още там в детството ...
-
Пепи...
Ще си замълча, то, емпатията и човещината, както и доброто, не са училищни предмети, или някаква си наука, че да се учат. Или са в нас, или ги няма...
Благодаря ти все пак. -
Моето продължение на Пешко писателя на GENEK
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
И един ден, както мързеливо се шляеше из мрежата, проверяваше имейли за сметки и плащания, гледаше смешни видеоклипове и се хилеше на глас, Пешко попадна на сайт "Откровения".
"Брейййй, имало все още живи смелчаци! Че тук е пълно с огледала на света! Ама много криви, бе!"
И веднага получил реплика-контраудар:
"Кой си ти, че да казваш какво ми е огледалото? Ти знаеш ли кой съм аз? Един медал нямаш в профила, къде си тръгнал с тоя гол профил?!"
Засрамен Пешко излезе от страничката с огледалата и без да иска, попадна на предизвикателство за поезия.
"Е сега ако не стана велик поет, Пешо да не се казвам!"
***************
Като някому очакванията не се оправдаят, другите му виновни. -
Да, но когато реакцията винаги е порой от скврернословия, това определено дава представа що за личност стои отпреде...
Не казвам, Ирен, че думите ти ме шокираха и ми звучат доста жестоко, но определено такива "уроци" биха прокудили доста хора от подобни места.
С двете си очи съм виждал профили, които попаднали в тази месомелачка, или се трият, или спират да публикуват!
Мерси за споделеното мнение. -
Липсата на реакция не означава нищо. Има хора които така са устроени - умеят да си измълчат. А вътрешно го изживяват. Често таят и злоба към обидилия ги. Гледаш го кротък, но не знаеш какво му е отвътре. Други са импулсивни и кибритлии... пък бързо им минава и не таят злоба. Така че въздържането от лоши думи за едни е даденост, за други цял подвиг. И определена реакция - или липсата на такава, не дава ясна картина за вътрешния свят на човека
-
"Всичко , което не ни убива , ни прави по-силни". Или по-зли , или по-равнодушни.
Може би...По-голямата част от твориците са с огромно Его. Желанието да бъдеш оценен, забелязан, похвален е... Да заблестиш, дори ако е за сметка на друг. Жоро, споделяш с нас , че психически си доста по-силен от преди благодарение на някакви личности, които са те критикували. Това означава, че колкото и неприятни да са били те, то все пак са били твои учители и очевидно си имал нужда от това, за да бъдеш в момента този човек и автор, който си. Аз вярвам, че в живота ни няма случайни неща. И че не всяко "зло", което ни изглежда такова наистина е зло, както и не всяко добро е такова. Та... най-добре е човек да гледа повече той какви ги върши и по-малко да критикува другите. -
Аз много пъти съм казвал, че в този сайт върлуват бесовете. Имам предвид буквално, а не като метафора. И нямам впредвид нас потребителите, а именно демоничните същности. Те ни внушават мисли и начин на поведение и лошо отношение един към друг. Понеже сайта е творчески, а словото в творчеството има сила и въздействие, бесовете имат апетит точно към такива места и сайтове. Отделно наличието на Его, присъщо за творците (подклаждано и от желанието за самоизява в разни конкурси и предизвикателства), отваря вратите за бесовско въздействие. Това избива (без дори да е осъзнато от нас самите) в коментарните полета, както и в самото творчество - включително и в моето творчество и поведение. Това, че съм наясно, не ме прави недосегаем за въздействие. Едно е да знаеш - друго е да можеш да противостоиш.
-
На профила си съм дал линк към един филм на ужасите. Много смислен филм, който разкрива реалността на духовния свят. Препоръчвам го на всеки - филмът е за мислене. Няма кървища и извращения. И изобщо не е скучен, поради липсата на специфичните за ужасите гадости.
Слагам го и тук.
https://www.filmifen.com/8105-nefarious-porochen-2023.html -
Много си прав с пояснението.
-
Аз не съм плакал - това отдавна е в миналото, да плача заради лоши думи. Но съм забранявал изрично, точно тук в този сайт, да коментират под творбите ми. После пак съм отменял забраната.
А дадох този пример с монаха, защото е добър пример. В житията на светийте не се пестят техните падения. Всичко е реално, а не цветя и рози (подсладено и украсено). А полезния пример е в това, че и свят човек може да падне много лесно в тежки прегрешения - та, какво остава за нас. А любовта и прошката имат огромна сила. Ако Бог, беше наказал престъплението веднага, или братята бяха нахокали въпросния монах и той тури край на живота си, дяволът щеше да победи. Душата на монаха щеше да бъде притежание на дявола. Ние човеците съдим прибързано и безмилостно - не като Бог. А самите ние сме достойни за осъждане, защото при определени обстоятелства и под въздействието на демоните всеки би могъл да стане и убиец.
Огромната част от небожителите на небето са бивши престъпници. А не овчици. -
Димо, според мен е много по-лесно да бъдеш праведен на място, където няма изкушения.
Но ето, отива в лоното на греха и веднага се предава, както се казва...
Притчата съм я чувал, думите ми тук повтарят мислите ми отпреди доста години за същата.
А Бог не наказва, самите хора си докарват всичко чрез изборите си и свободната воля, с която са дарени.
А сега отивам да си дочитам "Брат Од" на Кунц, та с четенето на хорър роман да си отдъхна от ужасите тук 😜 -
Дени, с никого няма да споря, нито ще си натрапвам мнението. Стихото ми е слабичко, но отразява абсолютно точно мислите ми, оформени след години из творческите сайтове. Друг може да мисли по друг начин, негово право.
Пепи, нагледал съм се на извратена злоба в сайтовете, страдал съм от нечовешки такава тук, тъй че имам правото да си кажа, каквото мисля.
Извинявай, но на едно място в стара творба се молех в коментарите си да се спрат нападките срещу мен. От няколко човека при това. Плакал съм като малко дете и го казах, но никой не спря, а ме Доразмазаха с подигравки, и хилене, че съм преигравал и правя цирк...
И всъщност местата в профила ми са повече от едно такива, но спрямо тази бруталност тогава, бледнеят.
Както и да е, сега, мисля, съм психически доста по-силен от тогава. -
Жоре, това е свойнствено на всеки жив човек.
Навремето имало един свят монах. И светостта му била действителна, а не показна. Дори Бог му дал дарби присъщи за високо-духовни човеци.
Веднъж го изпратили в големия град по задача. Наложило се там да приспи. Малко след като легнал, някаква млада девица почукала на вратата и го помолила да я пусни, защото навън било студено. Той отначало отказвал, но после се смилил и я пуснал. Започнали разговор, а след това, монахът победен от блудната страст съгрешил с нея. После пък се уплашил, да не се разгласи случая и Я убил. Върнал се в манастира, дотолкова променен, че за всички било очевидно, че нещо е станало. От срам и отчаяние мислел да се самоубие. Но благия и любящ нрав на настоятеля на манастира и с подкрепата на братята, малко по малко монахът дошъл в себе си, горчиво се разкаял и след време отново достигнал тази духовна висота, която имал преди.
Това е и отговорът, защо Бог не наказва престъплението веднага. -
Аз пък си мисля, че човекът не е толкова лош, ако не е застанал яростно зад клавиатурата и не дава от себе си “максимума” в коментарите, на който е способен. Понякога думите са криворазбрани, защото ние не виждаме начина им на изричане, изражението на говорещия. Хубаво е да мерим казаното и да не си обиждаме творчеството с грозни думи. Но нека не е пълно и само с хвалби и сърца. Мен също са ме обиждали и то с доста неприятни думи. Хубаво би било просто малко по-умерено да критикуваме и по-малко да се засягаме.
За разликата между поезия и автор е ясно, но мисля, че няма нищо лошо авторът да не пише непременно за себе си и затова какъв е той… -
Възприятията зависят от това кой какво търси и защо е тук. Поведението може да е умишлено търсещо си място за изява, както и реакция
Както е казал един мъдър поет "От туй как сам се оценя, зависи как вниманието събратско ще приема: всеки сам си преценя" 😎 -
Хората, да го кажем, на изкуството, все повече ми заприличат (една част всъщност) на серийните убийци - показват едно лустросано лице във формата на творби, а другото, сенчестето, поне в сайтовете, където предаването е наживо, лъсва като окървавена брадва из коментарите.
Затова от години вече чета творбите и с нищо не ги свързвам с човека зад тях, при не малко автори. Все едно са независими бойни единици.
А от подобни "автобиографии" с напудрен сюжет, неземна светлина и безкрайна святост вече ми е дошло до гуша! Особено при личности, които доказано нямат почти нищо общо с написаното!
Но поезията категорично не мога да намрази! Тя е просто невинната жертва в случая.
Все едно да намразиш новородените кученца на кучката, която те е захапала по задника...
Благодаря ти, Димо. -
Да. За мнозина поезията и изкуството като цяло е нещо ''свято''. Така са го възприели, защото така им е втълпено още от училище. Нали и аз съм ходил на училище, все пак. Вероятно, затова в творбите си се вкарват в образа на светлоносни ангели и едва ли не народни будители. И у читателите с подобни възприятия буди възторжени реакции. В мен буди отвращение. Ама нали това била истинската ''докосваща'' поезия. Е как да не Я намразиш от душа и сърце, таз пуста поезия.
Освен това творците се славят с огромно Его. И то си показва рогата в коментарите. Като добавим и българския ни манталитет... и темперамент. -
Прекалява се, Скити, дори и аз го направих няколко пъти, с което хич не се гордея.
Пепи, точно думите нараняват дълбоко и оставят белези, това го знае и малко дете, да не говорим за хора, които така умело боравят с тях. Преди години съм плакал от такива и в този сайт, и на друго място. Тъй, че дори е слабо казаното от мен тук!
А точно за женската злоба, няма да отварям дума, че може и да го отнеса от някоя сайтова фурия...
Благодаря сърдечно и на двете. -
Прекалено голямо значение отдавате на думите. Кривото огледало, виртуалът, преекспонира, и понеже само с думи се дуелира, колкото по-остри, 0о-убедителни изглеждат за някои. Както и на някого да напишеш "говориш глупости" той вече скача обиден, а ти коментираш написаните от него думи, не си го нарекъл глупак. Често не се прави разлика.
И друго ми прави впечатление: повече мъжете автори реват неразбрани, неоценени, самотни, наранени, и някои само чакат да подадеш пръст и скачат да отхапят ръка. А дали коментът е към автора, н.зн. - играят го адвокати и прокурори само да има къде да изреват. И накрая всяко чудо за 3 дни - след два дори, вече никой не обръща внимание.
Има профил - има проблем...
Жените по-овладяно комуникират, което говори за по-висока емоционална интелигентност.
Слаби мъжки ангели 😏😉 -
И аз!
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А иначе си права, мнозинството хора наистина не осъзнават силата на словото, въпреки че самите те неведнъж са го почувствали... но е факт...
А егото... човек без такова е безгръбначен, но пък съвсем малко в повече да е, става страшно, а когото е обсебване, което не е рядкост, направо е бедствие за околните...
Много, много силен коментар, с отлична аргументация!
Благодаря ти!