8.03.2024 г., 10:06

Кривото колело

456 1 0

По онази крива пътека,

по която отдавна вървя, 

съм намирал любов и утеха,

много болка и долна лъжа...

И защо все на мене? - се питах. 

Толкоз грях ли съм сторил, за Бога? 

Гордостта ми пред теб коленичи, 

но смирение бърках... с умора. 

Да се чуди човек на заблудата, 

че живял по клишета и рамки 

би прокопсал, и без да загуби 

ще се чувства блажен и под камъка... 

Но уви, този свят не разбира 

и не иска да знае дори. 

В две дузини дъски те прибира, 

без значение, който да си... 

Аз все още вървя и не спирам, 

но мълчат мойте бъдещи думи. 

Всеки ден преди теб съм умирал, 

но ме раждаше вярата в чудото. 

И след толкова дълго мълчание, 

ти си чула гласа на молитвите. 

Колко време се лутах в мечтание 

и се давех дълбоко на плиткото... 

На въпроса - защо ми е трудно, 

от инат сам не си отговарях, 

и кошмарите повече сбъдвах 

от копнежите страстни наяве.  

А дали пътят скоро ще свърши 

осъзнал, че съм твойта любов, 

ще намигнеш с око иронично,

да се сетя за кривото колело... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

07.03.2024

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...