14.07.2011 г., 23:07 ч.

Кръчма е душата ми 

  Поезия » Любовна
819 0 8

Кръчма е душата ми,

надпис „Отворено” на вратата виси.

Всеки идва, „поръчва” си чувства ,

счупва ги смело на пода,

а аз оставам… да мета.

 

Мета до свойта „полунощ”,

от утрото до залеза – и все така.

Ръцете ми стъкла попиват,

болката във мене реже ,

а раните от снощи още стоят.

 

Сълзите потичат.

По гърдите ми слизат.

Плавно се спускат надолу,

за да изсъхнат на пода и да родят нещо ново...

© Михаела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти за усърдието да внесете чалгата и в поезията...
  • Слушане, четене, писане помагат, но това е много инертен процес. Първо седни и много прилежно се занимай с основните правила и изисквания на поетичното изкуство и чак тогава писането. Поезията не е набор от думи написани в по-къси редове.
  • Опитвам се. И благодаря за съветите
  • Харесва ми!!!
  • Единствено се питам защо си използвала метафората душа-кръчма като трошенето и впоследственото ти "нарязване"? Кръчмата носи и хубав смисъл, все пак. Иначе заглавието привлича вниманието, но има какво да се усъвършенства, както спомена Димитър.
  • Аз бих ти препоръчала да пишеш повече, само така ще се усъвършенстваш Има потенциал в теб - разкрий го
  • Благодаря много!
  • Михаела,на тези години би трябвало да пишеш далеч по завършено...
    Но ако писането ти е тръпка,прочети малко повече поезия.Четенето помага.
    Препоръчвам ти Петя Дубарова,заради крехката ти възраст и Недялко Йорданов,за авторитетне че аз го харесвам...а апетита идва с яденето...
Предложения
: ??:??