Кръчма е душата ми
Кръчма е душата ми,
надпис „Отворено” на вратата виси.
Всеки идва, „поръчва” си чувства ,
счупва ги смело на пода,
а аз оставам… да мета.
Мета до свойта „полунощ”,
от утрото до залеза – и все така.
Ръцете ми стъкла попиват,
болката във мене реже ,
а раните от снощи още стоят.
Сълзите потичат.
По гърдите ми слизат.
Плавно се спускат надолу,
за да изсъхнат на пода и да родят нещо ново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
