Кръчма е душата ми

Поэзия » Любовная

1.1K 0 8

Кръчма е душата ми,

надпис „Отворено” на вратата виси.

Всеки идва, „поръчва” си чувства ,

счупва ги смело на пода,

а аз оставам… да мета.

Мета до свойта „полунощ”,

от утрото до залеза – и все така.

Ръцете ми стъкла попиват,

болката във мене реже ,

а раните от снощи още стоят.

Сълзите потичат.

По гърдите ми слизат.

Плавно се спускат надолу,

за да изсъхнат на пода и да родят нещо ново...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cavalec (Момчил Сьбев)

Аплодисменти за усърдието да внесете чалгата и в поезията...

2014-05-06T12:22:42+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Слушане, четене, писане помагат, но това е много инертен процес. Първо седни и много прилежно се занимай с основните правила и изисквания на поетичното изкуство и чак тогава писането. Поезията не е набор от думи написани в по-къси редове.

2011-07-16T00:01:28+03:00
carry (Михаела)

Опитвам се. И благодаря за съветите

2011-07-15T13:12:30+03:00
hagi (Боряна)

Харесва ми!!!

2011-07-15T09:03:50+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Единствено се питам защо си използвала метафората душа-кръчма като трошенето и впоследственото ти "нарязване"? Кръчмата носи и хубав смисъл, все пак. Иначе заглавието привлича вниманието, но има какво да се усъвършенства, както спомена Димитър.

2011-07-15T01:59:27+03:00