carry (Михаела) carry (Михаела)
15
Jul 14, 2011, 11:07 PM

Кръчма е душата ми

  Poetry » Love
1.1K 0 8

Кръчма е душата ми,

надпис „Отворено” на вратата виси.

Всеки идва, „поръчва” си чувства ,

счупва ги смело на пода,

а аз оставам… да мета.

 

Мета до свойта „полунощ”,

от утрото до залеза – и все така.

Ръцете ми стъкла попиват,

болката във мене реже ,

а раните от снощи още стоят.

 

Сълзите потичат.

По гърдите ми слизат.

Плавно се спускат надолу,

за да изсъхнат на пода и да родят нещо ново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • cavalec (Момчил Сьбев)
    cavalec (Момчил Сьбев)
    Аплодисменти за усърдието да внесете чалгата и в поезията...
  • ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    Слушане, четене, писане помагат, но това е много инертен процес. Първо седни и много прилежно се занимай с основните правила и изисквания на поетичното изкуство и чак тогава писането. Поезията не е набор от думи написани в по-къси редове.
  • carry (Михаела)
    carry (Михаела)
    Опитвам се. И благодаря за съветите
  • hagi (Боряна)
    hagi (Боряна)
    Харесва ми!!!
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Единствено се питам защо си използвала метафората душа-кръчма като трошенето и впоследственото ти "нарязване"? Кръчмата носи и хубав смисъл, все пак. Иначе заглавието привлича вниманието, но има какво да се усъвършенства, както спомена Димитър.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0