Кръг
Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла,
в лято хлебно изкласил,
есента ме сепва вяло,
че следва залез, че съм бил ...
Кръг, който силом ме извива
и нощем ме върти - назад ... напред,
а душата ми се гърчи дива,
към сърце посяга с болезнени ръце ...
Сутрин отнейде пак се връщам,
усещам, че съм сам насред света,
а той е вече зъл и смръщен -
търпял ме досега, но докога? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
т.е. лирическият!
