valqka (Валентин Василев)
517 2126
31.10.2019 г., 23:40 ч.

Кръг 

  Поезия
660 0 5

 

 

Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.

 

Цъфтял в пролет бяла,
в лято хлебно изкласил,
есента ме сепва вяло,
че следва залез, че съм бил ...

 

Кръг, който силом ме извива
и нощем ме върти - назад ... напред,
а душата ми се гърчи дива,
към сърце посяга с болезнени ръце ...

 

Сутрин отнейде пак се връщам,
усещам, че съм сам насред света,
а той е вече зъл и смръщен -
търпял ме досега, но докога? ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам дали ще ми повярваш, но някои твои стихове са толкова тъжни, че чак ме просълзяват и затова те чета на паузи.
    Пожелавам ти повече поводи за усмивки!
  • Благодаря, че се спряхте тук, приятели! Не съм си помислял дори, че на тези години самотата ще е така убийствена! Не е лесно да се мяташ като риба на сухо ... Добре, че още се мятам ...
  • Тъжно, но истинско.
  • Вал, къде си още, ехеее! т.е. лирическият!
    Но самотата е като свредел...
  • Добре, добре...
Предложения
: ??:??