Oct 31, 2019, 11:40 PM
Кръг
Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла,
в лято хлебно изкласил,
есента ме сепва вяло,
че следва залез, че съм бил ...
Кръг, който силом ме извива
и нощем ме върти - назад ... напред,
а душата ми се гърчи дива,
към сърце посяга с болезнени ръце ...
Сутрин отнейде пак се връщам,
усещам, че съм сам насред света,
а той е вече зъл и смръщен -
търпял ме досега, но докога? ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, че се спряхте тук, приятели! Не съм си помислял дори, че на тези години самотата ще е така убийствена! Не е лесно да се мяташ като риба на сухо ... Добре, че още се мятам ...
-
Тъжно, но истинско.
-
Вал, къде си още, ехеее!
т.е. лирическият!
Но самотата е като свредел... -
Добре, добре...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пожелавам ти повече поводи за усмивки!