Кръговрат
Отново тук се срещаме... след вечността,
нима забрави онова дърво,
което ражда плод, заключил в себе си страстта?
Да, днес съм малко по-различен,
различна си и ти,
тъжен и не толкоз ироничен,
спомняш си, нали?
Да, ние сме, нима забрави моите очи,
обречени сме... да се срещаме,
в безкраен цикъл от съдби.
Ще вкусим, ще ни прокълнат...
ще страдаме, ще ни простят... ще отболи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
