Отново тук се срещаме... след вечността,
нима забрави онова дърво,
което ражда плод, заключил в себе си страстта?
Да, днес съм малко по-различен,
различна си и ти,
тъжен и не толкоз ироничен,
спомняш си, нали?
Да, ние сме, нима забрави моите очи,
обречени сме... да се срещаме,
в безкраен цикъл от съдби.
Ще вкусим, ще ни прокълнат...
ще страдаме, ще ни простят... ще отболи.
© Никодим Сертов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
