Отново тук се срещаме... след вечността,
нима забрави онова дърво,
което ражда плод, заключил в себе си страстта?
Да, днес съм малко по-различен,
различна си и ти,
тъжен и не толкоз ироничен,
спомняш си, нали?
Да, ние сме, нима забрави моите очи,
обречени сме... да се срещаме,
в безкраен цикъл от съдби.
Ще вкусим, ще ни прокълнат...
ще страдаме, ще ни простят... ще отболи.
© Никодим Сертов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
