Кръговрат
Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна.
Тя като сянка дебне зад гърба ни.
В очите ни припалила копнежи,
с отблясъци се връща във съня ни.
Най-бялата любов - хилядоцветна,
наивно мъдрости ни изговаря.
И стига само пак да те погледна,
за да си спомня, че не те забравям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
