Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна.
Тя като сянка дебне зад гърба ни.
В очите ни припалила копнежи,
с отблясъци се връща във съня ни.
Най-бялата любов - хилядоцветна,
наивно мъдрости ни изговаря.
И стига само пак да те погледна,
за да си спомня, че не те забравям.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
