Кръговрат
Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата
на цветя и треви – те обичат
да протягат ръце към дъгата.
Дъщеря и е първо кокиче.
И сънува така замечтана…
Разтопена, с океани флиртува,
а сестра й се чувства желана
и по късния залез тъгува.
Със жена - на момиче прилича,
пак немирникът - брат й лудува.
Брули топла снага и съблича
цветна рокля. Ятата отлитат.
Тя се буди с коси побелели.
И на всички изглежда далечна.
Преболява и тя като рана.
Няма зима, която е вечна!
21.03.2024
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
