11.04.2024 г., 18:26 ч.  

Кръговрат 

  Поезия » Пейзажна, Философска
327 3 3
Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата
на цветя и треви – те обичат
да протягат ръце към дъгата.
Дъщеря и е първо кокиче.
И сънува така замечтана…
Разтопена, с океани флиртува,
а сестра й се чувства желана
и по късния залез тъгува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??