Apr 11, 2024, 6:26 PM  

Кръговрат 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
235 3 3

 

Тя се свива под топло одеяло –

то боде като вълнена дреха

и заспива в дълбокото бяло,

а сънува слънца и комети,

 

как се спускат и стоплят душата

на цветя и треви – те обичат

да протягат ръце към дъгата.

Дъщеря и е първо кокиче.

 

И сънува така замечтана…

Разтопена, с океани флиртува,

а сестра й се чувства желана

и по късния залез тъгува.

 

Със жена - на момиче прилича,

пак немирникът - брат й лудува.

Брули топла снага и съблича

цветна рокля. Ятата отлитат.

 

Тя се буди с коси побелели.

И на всички изглежда далечна.

Преболява и тя като рана.

Няма зима, която е вечна!

 

21.03.2024

Julie

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??