Понякога очите ни не виждат,
а друг път - няма нужда от очи
и Светлината пламъчно приижда,
запалена с огниво от души...
Дъждът вали и капките човечност
просмукват се във истински сълзи
и облак от недокопняна вечност
във устни тихо сляти се топи.
Реки човешки - синори разбиват,
потеглили към Вечното море,
сърца красиви миговете свиват
със пулса на мечти-криле... ...