Jan 20, 2011, 4:01 PM

Кръговрат 

  Poetry » Other
784 0 19

Понякога очите ни не виждат,

а друг път - няма нужда от очи

и Светлината пламъчно приижда,

запалена с огниво от души...

 

Дъждът вали и капките човечност

просмукват се  във истински сълзи

и облак от недокопняна вечност

във устни тихо сляти се топи.

 

Реки човешки - синори разбиват,

потеглили към Вечното море,

сърца красиви миговете свиват

със пулса на мечти-криле...

 

В прегръдките на чудесата

усмивките създават Любовта,

а бумерангът точен  на съдбата

завръща  всеки хвърлей доброта.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??