Jan 20, 2011, 4:01 PM

Кръговрат

  Poetry » Other
1K 0 19

Понякога очите ни не виждат,

а друг път - няма нужда от очи

и Светлината пламъчно приижда,

запалена с огниво от души...

 

Дъждът вали и капките човечност

просмукват се  във истински сълзи

и облак от недокопняна вечност

във устни тихо сляти се топи.

 

Реки човешки - синори разбиват,

потеглили към Вечното море,

сърца красиви миговете свиват

със пулса на мечти-криле...

 

В прегръдките на чудесата

усмивките създават Любовта,

а бумерангът точен  на съдбата

завръща  всеки хвърлей доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....