31.05.2011 г., 15:03

Кръговрат на Любовта

1.8K 0 8

 

 

                Кръговрат на Любовта

 

 

Поглеждаш  лакомо едва прикритата ми пазва

и няма как да скрия моето желание да ме докосваш пак.

Гърдите ми са натежали от очакване –

божури два, напъпили през май.

Как искам да ме приласкаеш нежно,

да ме погалиш, както можеш само ти!

Очаквам те и страстно, и смутено-трепетно.

Очаквам те нетърпеливо  и  без срам.

Сега разбирам  - ненапразно теб съм чакала

и знам, че никой друг не може с теб да се сравни.

Парченцата от счупеното ми сърце

единствен ти събра и залепи.

И няма белези от рани незараснали,

и няма болка от предишните въпроси.

И спомени болезнени не ме измъчват –

живея с теб във настоящето.

Единствен ти ми подари усещане,

че любовта не може да е грях!

Единствен ти ми даде силата на пожеланата жена!

Със теб сега подреждам пъзела, за който съм родена -

Любов - Смирение,   Смирение - Любов!

Картината прекрасна на Живота вече е пред  мене -

Телата ни са вплетени във сладостно безвремие,

душите ни са устремени  към  Светлината на Възбог!

А там ни чака нашият Създател, 

Енергия на Безусловната  Любов!

Родени сме от нея, но живеем на Земята –

облечени във плът да разгадаем що е страст!

И укротени, след като до дъно сме я пили,

на Старата Земя,  греховна и пречистваща,

се връщаме отново пак при тебе, Боже мили!

Телата, вече непотребни и Егото си изоставяме -

Безгрешни Грешници,  родени от Любов и за Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...