May 31, 2011, 3:03 PM

Кръговрат на Любовта

1.8K 0 8

 

 

                Кръговрат на Любовта

 

 

Поглеждаш  лакомо едва прикритата ми пазва

и няма как да скрия моето желание да ме докосваш пак.

Гърдите ми са натежали от очакване –

божури два, напъпили през май.

Как искам да ме приласкаеш нежно,

да ме погалиш, както можеш само ти!

Очаквам те и страстно, и смутено-трепетно.

Очаквам те нетърпеливо  и  без срам.

Сега разбирам  - ненапразно теб съм чакала

и знам, че никой друг не може с теб да се сравни.

Парченцата от счупеното ми сърце

единствен ти събра и залепи.

И няма белези от рани незараснали,

и няма болка от предишните въпроси.

И спомени болезнени не ме измъчват –

живея с теб във настоящето.

Единствен ти ми подари усещане,

че любовта не може да е грях!

Единствен ти ми даде силата на пожеланата жена!

Със теб сега подреждам пъзела, за който съм родена -

Любов - Смирение,   Смирение - Любов!

Картината прекрасна на Живота вече е пред  мене -

Телата ни са вплетени във сладостно безвремие,

душите ни са устремени  към  Светлината на Възбог!

А там ни чака нашият Създател, 

Енергия на Безусловната  Любов!

Родени сме от нея, но живеем на Земята –

облечени във плът да разгадаем що е страст!

И укротени, след като до дъно сме я пили,

на Старата Земя,  греховна и пречистваща,

се връщаме отново пак при тебе, Боже мили!

Телата, вече непотребни и Егото си изоставяме -

Безгрешни Грешници,  родени от Любов и за Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...