16.03.2010 г., 20:45

Кръговратът

878 0 0

Лъчи проблясват в мрачната тъма,

а сърцето е сломено,

на малки части разделено…

На кого му е нужно светлина,

щом сме обгърнати от тъга,

на кого му е нужна любовта,

щом наранява и с болка ни дарява…

На кого са му нужни думи омайни

и чувства коварни,

щом всичко се свежда до едно

безлично и самотно, пусто легло…

Няма обич, която да не нарани,

има само измамни лъжи,

вкопчил си се в него или в нея

и си мислиш, че ще се спаси

малката искра, която запали ти…

Но ти си тръгваш по пътя си сам,

без чувство за обич или срам,

по пътя си всичко взема,

какво да търсиш от мене сега…

И кръговрата си ще продължиш,

по пътя си друга ще нараниш,

нима това е любовта,

не, това е само мрачната тъма…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...