Лъчи проблясват в мрачната тъма,
а сърцето е сломено,
на малки части разделено…
На кого му е нужно светлина,
щом сме обгърнати от тъга,
на кого му е нужна любовта,
щом наранява и с болка ни дарява…
На кого са му нужни думи омайни
и чувства коварни,
щом всичко се свежда до едно
безлично и самотно, пусто легло…
Няма обич, която да не нарани, ...