На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен
в уютна нова майчина утроба,
за да пропадна пак изстинал в гроба.
Един безкраен, вечен кръговрат,
редуване на вехнене и цвят;
на ад ужасен и прекрасен рай;
на старт жадуван и безсмислен край;
на страшна, непрогледна тъмнина
и ярка, краткотрайна светлина…
Това е то – неосъзнат живот,
навеки впрегнат в тежкия хомот
на страст, мечти, желания безброй,
на дни, лишени от смирен покой,
на пориви и сдържани копнежи…
Блажен е, който диша без стремежи!
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен
в уютна нова майчина утроба,
за да пропадна пак изстинал в гроба…
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
Радвам се, че стиховете ми са посрещнати с разбиране.