На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен
в уютна нова майчина утроба,
за да пропадна пак изстинал в гроба.
Един безкраен, вечен кръговрат,
редуване на вехнене и цвят;
на ад ужасен и прекрасен рай;
на старт жадуван и безсмислен край;
на страшна, непрогледна тъмнина ...