В твоя свят всички нощи са смели,
а луните - бронирани стражи.
С думи пълниш цевта, после стреляш.
А асфалтът е стар и паважен.
В твоя свят всеки мрак е сакрален -
пълен с тайнство, вода и съдбовност.
Мътно тичаш по път огледален
и заспиваш във мокра бездомност.
В твоя свят всяка мисъл е врана,
полетяла през бяла логичност.
Гъста болка в сарказъм преляла е
да удавя достойнства и личности.
В твоя свят всяка слабост е дракон,
огнедишащо тръгнал към тебе -
с леден разум към него замахваш,
а в победата губиш и мене.
В твоя свят е врата всеки поглед,
пълен с древна символика скрита.
Над целта си кръжиш в тъжен полет,
без да смееш до край да обичаш.
В твоя свят всеки миг е решимост
да прескачаш тълпи и прегради.
Но се спъваш във шепа ранимост -
моя свят. И кръгът се разпада...
© Инна Всички права запазени