В твоя свят всички нощи са смели,
а луните - бронирани стражи.
С думи пълниш цевта, после стреляш.
А асфалтът е стар и паважен.
В твоя свят всеки мрак е сакрален -
пълен с тайнство, вода и съдбовност.
Мътно тичаш по път огледален
и заспиваш във мокра бездомност.
В твоя свят всяка мисъл е врана,
полетяла през бяла логичност.
Гъста болка в сарказъм преляла е
да удавя достойнства и личности. ...