danisab (Ниела Вон)
214 312
19.08.2004 г., 0:04 ч.

Кръпка на душата 

  Поезия
1005 0 1
Години изтекоха,
моят часовник
спря на момента,
когато си тръгна.
Беше добър,
мил,нежен,
/къщовник?!/,
но от спомени жълти
нищо аз не изтръгвам,
от душата-буренясала градина,
която изостави ти фатално
и така година след година
ветровете брулеха брутално
живота мой и цветната картина
/любовна/ сви се жално,
овехтя и се смали,
посърна, плачейки печално.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесвам сравненията в творбите ти!
Предложения
: ??:??