danisab (Ниела Вон)
214 312
Aug 19, 2004, 12:04 AM

Кръпка на душата 

  Poetry
1009 0 1
Години изтекоха,
моят часовник
спря на момента,
когато си тръгна.
Беше добър,
мил,нежен,
/къщовник?!/,
но от спомени жълти
нищо аз не изтръгвам,
от душата-буренясала градина,
която изостави ти фатално
и така година след година
ветровете брулеха брутално
живота мой и цветната картина
/любовна/ сви се жално,
овехтя и се смали,
посърна, плачейки печално.

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много харесвам сравненията в творбите ти!
Random works
: ??:??