Кръщаване
С теб взаимно се кръстихме.
Не с вода, само с чиста любов.
На леглото пияно от скърцане.
Със стенания - без благослов.
В този свят - капан за материя,
паяжина за живи тела...
и за риби в Христова мистерия,
за да хранят гладни гърла.
Бях Уран, а отдолу под мене,
ти бе Гея - извила бедра.
После Нут - възкачила се нежно,
с Геб под себе си в ранна зора...
Искам тъй да те помня, когато
се ожениме в здрачния час
и смъртта ни кумува, а сватове,
по неволя сме пак ти и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
