10.03.2022 г., 12:40 ч.  

Kръст до кръст... 

  Поезия » Философска
170 2 4

За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.

Какво пък, квотата омраза
я преизпълних в този век,
пандемия, война – доказа,
човекът колко е човек.

Май твърде много Бог заложи,
на този слаб и подъл вид.
Спасяват собствените кожи,
духът божествен неоткрит,

щом в някоя душа простене,
полита тя и без крила...
Грехът си носи – непростен е,
че по-различна е била.

И на какво се е надявал?
не знам,  но с чувството за мъст
човекът за човек е дявол...
Христос един, а кръст до кръст...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??