Kръст до кръст...
За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.
Какво пък, квотата омраза
я преизпълних в този век,
пандемия, война – доказа,
човекът колко е човек.
Май твърде много Бог заложи,
на този слаб и подъл вид.
Спасяват собствените кожи,
духът божествен неоткрит,
щом в някоя душа простене,
полита тя и без крила...
Грехът си носи – непростен е,
че по-различна е била.
И на какво се е надявал?
не знам, но с чувството за мъст
човекът за човек е дявол...
Христос един, а кръст до кръст...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
