МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
962 3885
16.02.2024 г., 19:15 ч.

Кръст в небето 

  Поезия » Пейзажна, Философска
132 2 8

Засипа локвата с бетон

устатият, озъбен багер.

По липовия зимен клон

последен слънчев лъч пробяга.          

 

Отгоре ситно заваля,

дървото в капчици просветна

и в дим над град, гори, поля

молитва литна мимолетна.

 

Запя моторният трион

и старата липа посече

и пак се лееше бетон,

а после всичко стихна. Вечер.

 

Небето скръбно потъмня,

над хълма залез се изопна –

като притворена врата,

която скоро ще се хлопне.

 

Подхвърляна насам-натам,

угасва дарбата „да бъдеш“.

И Бог над „бях“ на хълма – храм, 

поби бял кръст – като присъда.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря. Това е залез, разбира се. Проверих, снимката съм я направила на 14-ти вечерта. Днес сутринта ги пренесох в компютъра и после написах стихотворението. Дреболии, но залез и изгрев не бива да се объркват. Пустата ми разсеяност 😃
  • Съдържателно, хубаво. Прочетох с удоволствие.
  • Благодаря ви! Днес сутринта направих снимката и после написах стихотворението. Добрата новина е, че от няколко дни огромната локва в междублоковото пространство в квартала е залята с бетон и коли и хора могат спокойно да преминават, без да газят. Лошата е, че изпочупиха клоните на дърветата наоколо и гълъбите, котките и кучетата няма откъде да пият. Всяко нещо си има и плюсове, и минуси.
  • Разкош!
  • Много хубаво 😊
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Красива творба!
  • Много силен стих, Мария! Хареса ми!
Предложения
: ??:??