Кръст в небето
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля,
дървото в капчици просветна
и в дим над град, гори, поля
молитва литна мимолетна.
Запя моторният трион
и старата липа посече
и пак се лееше бетон,
а после всичко стихна. Вечер.
Небето скръбно потъмня,
над хълма залез се изопна –
като притворена врата,
която скоро ще се хлопне.
Подхвърляна насам-натам,
угасва дарбата „да бъдеш“.
И Бог над „бях“ на хълма – храм,
поби бял кръст – като присъда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
