Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля,
дървото в капчици просветна
и в дим над град, гори, поля
молитва литна мимолетна.
Запя моторният трион
и старата липа посече
и пак се лееше бетон,
а после всичко стихна. Вечер. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up