8.09.2015 г., 20:16 ч.

Кръстих на теб само сушата 

  Поезия » Любовна
461 0 2

 Кръстих на теб само сушата...

 

Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се.

 

И колкото повече капки пояха ме,
толкова повече жажда оставяха,
че на местата където валяха
за червило да сложат забравата.

 

Защо са ми въглени кървави устните
- убиват снежинките щом ги докоснат?
Защо ги наказваш, небе, град им пускаш
да счупва молбите, които ти просят? 

 

И колкото повече в жажда боляха
от себе си толкова пиха, стопяваха се
устните ми - като огън живяха -
днес пък погребвам ги във жарава.

 

Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на хора замаяни
топят малко жажда и после топят се.

 

... Кръстих на теб само сушата... за да е вечна...

© Таня Дачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??