Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се.
И колкото повече капки пояха ме,
толкова повече жажда оставяха,
че на местата където валяха
за червило да сложат забравата.
Защо са ми въглени кървави устните
- убиват снежинките щом ги докоснат?
Защо ги наказваш, небе, град им пускаш ...