Кръстих на теб само сушата...

Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се.

И колкото повече капки пояха ме,
толкова повече жажда оставяха,
че на местата където валяха
за червило да сложат забравата.

Защо са ми въглени кървави устните
- убиват снежинките щом ги докоснат?
Защо ги наказваш, небе, град им пускаш
да счупва молбите, които ти просят? 

И колкото повече в жажда боляха
от себе си толкова пиха, стопяваха се
устните ми - като огън живяха -
днес пък погребвам ги във жарава.

Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на хора замаяни
топят малко жажда и после топят се.

... Кръстих на теб само сушата... за да е вечна...