elenabili (Елена Биларева)
297 2389
10.06.2009 г., 8:36 ч.

Кръстница 

  Поезия » Друга
3698 0 9

Със слънчев, жълто-златен ореол
светулка по поляните се рее.
Покръства цветове с крака си гол,
за миг поне, докато остарее.

И погледи я следват с удивление:
такава малка и безцветна през деня,
тя нощем изиграва в представление
призванието си да бъде светлина.

Облича в смисъл своя кратък час -
не чака даже никаква отплата.
Отдава своя пример тя без глас:
да подаряваме си огън със сърцата.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??