Jun 10, 2009, 8:36 AM

Кръстница 

  Poetry » Other
3711 0 9

Със слънчев, жълто-златен ореол
светулка по поляните се рее.
Покръства цветове с крака си гол,
за миг поне, докато остарее.

И погледи я следват с удивление:
такава малка и безцветна през деня,
тя нощем изиграва в представление
призванието си да бъде светлина.

Облича в смисъл своя кратък час -
не чака даже никаква отплата.
Отдава своя пример тя без глас:
да подаряваме си огън със сърцата.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??