4.05.2013 г., 13:48

Кръстница

825 0 0

Една приятелка, много скъпа за мен, ми пише.

Не можеш да ме загубиш, защо си мислиш така?

Ти беше първата, която ми подаде ръка

и ме измъкна от мъглата.

Ти беше първата, която ми махна превръзката

и видях светлината.

Ти беше първата, която ме насърчи

да продължа да пиша.

Ти и сега си добра към мен.

Ти си моята кръстница на новия свят.

Затова се страхувам да не те загубя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...