Кръстница

Poetry » Other

828 0 0

Една приятелка, много скъпа за мен, ми пише.

Не можеш да ме загубиш, защо си мислиш така?

Ти беше първата, която ми подаде ръка

и ме измъкна от мъглата.

Ти беше първата, която ми махна превръзката

и видях светлината.

Ти беше първата, която ме насърчи

да продължа да пиша.

Ти и сега си добра към мен.

Ти си моята кръстница на новия свят.

Затова се страхувам да не те загубя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0