Кръстоноска
Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?"
А аз бях горда, че си нося кръста –
добавяше ми някак той към ръста.
И изкачих аз своята Голгота,
там кръста си забодох със охота.
Разпънах се със точност хирургическа.
Предвкусих смърт блажена, мъченическа.
Доволна съм! Надвих си на масрафа –
сама съм си и Юда, и Каяфа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Cucurbita Maxima Всички права запазени
