9.02.2020 г., 0:01 ч.

Кръстоноска 

  Поезия » Философска
472 1 1

Сковах си кръст и тръгнах да го нося.

 

Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?"

 

А аз бях горда, че си нося кръста –
добавяше ми някак той към ръста.

 

И изкачих аз своята Голгота,
там кръста си забодох със охота.

 

Разпънах се със точност хирургическа.
Предвкусих смърт блажена, мъченическа.

 

Доволна съм! Надвих си на масрафа – 
сама съм си и Юда, и Каяфа!

© Cucurbita Maxima Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??