Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?"
А аз бях горда, че си нося кръста –
добавяше ми някак той към ръста.
И изкачих аз своята Голгота,
там кръста си забодох със охота.
Разпънах се със точност хирургическа.
Предвкусих смърт блажена, мъченическа.
Доволна съм! Надвих си на масрафа –
сама съм си и Юда, и Каяфа!
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
